Първият ми работен ден беше кратък, около 3 часа. Може да се каже, че беше встъпителен и фермерите ни съжалиха, вместо да започнем с нормалния осем часов дневен труд. Качиха ни, (новопристигналата група от десет души) в едно от трите микробусчета, с които различните работни групички биваха транспортирани до съответните полета, и ни стовариха на едно сравнително близко до фермата поле, насадено с традиционните английски аспержи. Аспержите представляват малки пънчета по около 20ина сантиметра високи с нещо като пъпка на върха им с формата на коронка. На вкус могат да бъдат оприличени на зеле, но не съвсем. Любопитното за аспержите  е, че откъснат готов асперж пониква отново на следващия ден. Като едно поле може да се бере така около месец. Но работата на нашата малка групичка не беше да събираме готови аспержи, ами да почистим полето за неговото замразяване. Това значеше, че с помощта на едно много просто устройство представляващо шиш с дръжка, чийто връх завършваше с нож под формата на рачешка щипка, трябваше да изрежем мъничките пънчета, които се подават и така корените на аспержите да не бъдат видими, ами да останат под почвата. Идеята е, че след това минава трактор и пръска химикали, които унищожават плевелите, и ако има аспержи, които се подават на повърхността, то препарата ще унищожи и тях. 

  През първия един час работата ни се стори лека и приятна, но към края всеки си гледаше часовника с надежда, че са минали мъчителните три часа. Точно в 16 часа мис Шийла обяви край на работния ден и всички с облекчение се отправихме към вече пристигналото и чакащо ни микробусче. Мис Шийла беше от така наречените супервайзъри, който могат спокоино да бъдат наречени бригадири. Задълженията им се изчерпваха с това да следят някой да не се отнесе в прекалена почивка, да обявят начало и края на работния ден, както и обедната почивка. За цялата ферма бригадирите бяха около 7-8 човека като 4 от тях бяха поляци, също сезонни работници, а останалите две, или може да се каже едно английско семейство. Мис Шийла имаше сестра, мис Маргарет, която беше женена за мистър Джон, който пък имаше брат на име Ед, женен за мис Шийла. Да беше доста объркващо и за нас в началото - двама братя, женени за две сестри.

Въпреки само трите часа прекарани на полето, групата на новодошлите беше скапана. Взехме така ободряващия пет минутен хладък душ, след което створихме импровизирана вечеря и още преди 20 часа всички бяхме в леглата. Знаехме, че след като свикнем, работата няма да ни тежи толкова, но не знаехме кога ще настъпи този момент.