Прочетен: 9648 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2009 16:40
Според моите скромни виждания, за стандарта на една държава не трябва да се съди по нейната столица, ами по най-обикновеното селце. Именно там си проличава на какъв етап от развитието си е и колко е уредена държавата. Мястото, в което живеех може да се сравни с тукашните "махали", тоест няколко къщи (около десетина), които не образуват село, ами просто някаква местност, в моя случай, местността Norchard.Вижте няколко снимки на къщи от там:
Най-близкото селце e Hartlebury. Не знам колко е популацията му, но това селце ме изуми. Само като се разходиш по уличките му те лъхва едно такова спокойствие, всичко е толкова подредено и чисто, сякаш е като някакъв изкуствен макет. Точно на центъра на селото има огромна полянка, на която местния футболен отбор играе своите мачове. Футбола в Англия е религия. Точно до игрището има детски кът с много катерушки, изрядно поддържани, свежо боядисани, без абсолютно нищо счупено. До тях има два тенис корта, които са на разположение на всеки ентусиаст безплатно. Само дето нямаше тенис ракети, но това не беше проблем, защото спокойно можеше да си набавиш такива за по 2-3 паунда от неделния Car boot. И всичко това в едно съвсем малко село.
Направи ми впечатление, че в това село няма нито един магазин, за сметка на това имаше два или три пъб-а, които нямат нищо, ама нищо общо с нашите селски кръчми. Та няма магазин, затова ако някой се нуждае от нещо пали колата и отива до съседното градче Stourport on Severn. (В Англия няма квартални магазинчета, всичко се свежда до големи вериги като нашите „Билла”, „Кауфланд” и други. Техните са „Tesco”, ”Lidl”, “Sainsbury”, “Asda” и други.) Ако пък няма кола, макар че аз не видях къща без паркирана поне една в двора, то автобуси минават през двадесет минути. Не мога да не споделя възхищението си от автобусите. Може да не са чисто нови, но пък са изключително удобни и приятни. Няма контрольори, няма и автомати за самотаксуване. Когато спре на спирката всеки си купува билет от водача на автобуса и докато не минат всички да се снабдят с билети, автобуса не тръгва. Когато наближи желаната спирка всичко, което трябва да направиш е да натиснеш едно от онези копчета, които сигнализират на водача. Автобусът спира на спирката и чак тогава ставаш от мястото си и слизаш, а не както тук да се редиш пред вратата и да залиташ когато автобуса спира. Не е задължително, но пък почти всеки се обръща към водача с „Thank you!” щом слезне на желаната спирка. В началото ги гледах и ги мислех за луди, след време и аз почнах да поздравявам водача, от което се чувствах някак си по-добре.
Всяка Неделя беше почивен ден за нас. Тъй като да прекараш цял ден във фермата, когато е почивният ти ден е равносилно на самоубийство, ние ходехме до най-близкия град – Kidderminster. Град с население малко над 55 000 души. Спокойно мога да обобщя, че в това грaдче има повече магазинчета и бутичета отколкото на цяла Витошка и пресечките й. Има някой характерни черти на магазините им, а именно: Всички спортни стоки са обединени в магазин с името Sport’s World. Преобладават английските марки Umbro, Lonsdale и др. Срещат се и Adidas и Reebok, но почти липсваха Nike, може би защото е Американска марка. Та всичко в тези магазини беше организирано по спортове, раздел футбол, раздел тенис и т.н. Можеха да се намерят фланелки на повечето футболни отбори, но цените им бяха доста високи около 60 паунда. Друга верига магазини е известната Marks & Spencer, но за разлика от тук, там магазина представлява сбор от магазин за дрехи, магазин за храна и ресторант. Без съмнение любимата верига на повечето българи беше T K Max. Това е магазин, в който се продават дрехи от минали сезони на убийствено по-ниски цени. Това е момента да Ви се похваля с дънките Calvin Klein, които си купих от там за 35 паунда, намалени от 200.
Освен безкрайните шопинг обиколки, през които смея да твърдя, че се изморявах повече, отколкото когато бях на работа на полето, имаше още няколко места, които обичахме да посещаваме – Poundland, Mobile Phones stores, City sport complex. Poundland е веригата, която тук е позната като „Вичко за левче”, но разликата в стоките, предлагани тук и там е огромна. Както и тук, така и там в градчето са пръснати магазини за GSM-и, но цените са в пъти по-ниски от тук. Само за сравнение, когато се появи нов модел телефон, ако подпишеш договор с някой оператор ти дават телефона безплатно.
Едно от най-любимите ни места беше градския спортен комплекс, огромна зала, и най-вече огромен закрит басейн. Не от тези типичните правоъгълни басейни, ами с разчупен дизайн, с водни пързалки и с изкуствени вълни. Чудесно място да прекараш неделния почивен ден. Няма как да подмина и Китайския ресторант, където плащаш 5.50 паунда и ядеш толкова, колкото можеш. Всичко е на принципа на шведската маса, минаваш пълниш чинията и после пълниш корема.
Запазвам си правото да Ви разкажа за Лондон и едно друго вълшебно място в Англия в най-скоро време.
29.07.2009 15:43
29.07.2009 15:54
то е ясно, къде са някои държави и къде сме ние спрямо тях. И после ми обяснявайте, че в БГ се живеело добре, защото сме имали море и планина на един хуй растояние, и че сме печелели добре, някои от нас. таратанци..... искам детето ми да расте и живее на спокойствие, а не обградено от престъпност и наркомания
29.07.2009 16:36
Едно от нещата, които ми липсват от там е, че през почивните дни често просто се събуждах отивах на гарата, избирах си накъде искам да отида и се мятах на влака (удобен, чист приятен). Само който е пътувал с влак в белия свят знае, че самолета не е най-добрия транспорт. На norrules и пожелавам да види и Швейцария там е истината.
29.07.2009 17:06
29.07.2009 17:16
29.07.2009 18:11
Един викаше, че в Гърция с всяка бира ти дават минерална вода безплатно, само дето бирата е поне 2 евро. Сигурен съм, че и в Англия не е по-различно.
29.07.2009 19:35
18.02.2010 14:37