Постинг
27.07.2009 13:32 -
За мен и висшето образование.
Отлично си спомням последните дни на 12 клас в гимназията, период в който трябваше да взема доста съдбоносно решение, относно моето бъдеще. Може би не е съвсем честно толкова млад, едва навършил пълнолетние, да трябва да решавам нещо толкова значимо, което ще предопредели живота ми за напред, но просто трябваше да го направя. Говоря за висшето си образование, по-конкретно за избора на университет и специалност. Предполагам, че почти всички сте си мечтали да станете полицай, доктор или пожарникар като малки. При мен не беше така. Никога не съм знаел какъв искам да стана като порасна. Дори сега, когато съм доста пораснал все още не знам какъв искам да стана, но все пак има напредък, определно знам какъв не искам да бъда.
Преди университета също се прави един такъв важен избор - този за избор на гимназия за средното образование, но каквото и да си говорим, няма кой знае колко голямо значение къде си учил от 8 до 12 клас. Просто защото и в най-престижното училище няма да научиш нищо, ако не искаш, както и обратното в училището с най-лоша репутация може да научиш изключително много. Основният фактор е желанието на ученика, второстепенен е самото училище. Та, моят избор за средно образование беше Природо-математическа гимназия. За добро или за лошо, записах се и се изучих там. Тогава не взимах нещата много на сериозно, даже хич. Избрах тази гимназия, първо защото един приятел от компанията, в която се движех, влезна да учи там предната година, и второ защото ми беше на 200 метра от вкъщи. Не на последно място това училище беше в топ 3 на най-престижните в моя град. Каква е ситуацията сега не знам, но не ме и много вълнува.
Когато вече наближи момента, в който трябваше да се ориентирам, ако не за специалност, то поне за университет, отново не взимах нещата на сериозно. Доста несериозен човек се оказах. Дори в своята несериозност, не си давах много зор да уча за кандидат студентските изпити, воден от мисълта "Я да се хващам на някоя готина работа да изкарвам пари, за какво ми е това висше". Резултатът беше на лице, не успях да влезна в университет и се хванах на работа. Само че работата не беше никак готина, още по-малко изкарвах пари от нея. Хубавото е, че си направих изводите и водеща мисъл ми стана популярното "Учи, за да не работиш", което в действителност е "Учи, за да работиш добра работа".
Как избрах университета и специалността си? В съзнанието си, за мен съществуваха три университета: СУ, УНСС и Варненския икономически. Е и Нов Български, но той приема тези, които имат пари да си плащат убийствените такси, а не тези които знаят нещо. Както се казва "който не е кандидатствал в НБУ, той не е приет" (Мое мнение, без да се обижда някой). От тези университети, които изброих, Варненския отпадна, защото Варна ми беше далечко.Софийския го възприемам като някаква отживелица, някога много престижен, сега крепящ се само на историята, която има.НБУ не ми беше нито по джоба, нито по вкуса. Така се спрях на УНСС.Едно, че родителите ми бяха изучили там, друго че повечето от приятелите ми бяха влезнали там предната година. Така отново дойде омразния период на учене за кандидат-студентски изпити. За разлика от предходната година сега бях значително по-мотивиран и отделих за учене два месеца, вместо миналогодишните две седмици. И успях! Още на първо класиране бях приет, не това, което бях писал като първо желание, но все пак приет. Нямаше и значение де, защото аз бях изброил нещата, които исках да уча, но какво щях да влзена ми бе все едно. И така вече трета година съм възпитаник на Университета за национално и световно стопанство.
Преди университета също се прави един такъв важен избор - този за избор на гимназия за средното образование, но каквото и да си говорим, няма кой знае колко голямо значение къде си учил от 8 до 12 клас. Просто защото и в най-престижното училище няма да научиш нищо, ако не искаш, както и обратното в училището с най-лоша репутация може да научиш изключително много. Основният фактор е желанието на ученика, второстепенен е самото училище. Та, моят избор за средно образование беше Природо-математическа гимназия. За добро или за лошо, записах се и се изучих там. Тогава не взимах нещата много на сериозно, даже хич. Избрах тази гимназия, първо защото един приятел от компанията, в която се движех, влезна да учи там предната година, и второ защото ми беше на 200 метра от вкъщи. Не на последно място това училище беше в топ 3 на най-престижните в моя град. Каква е ситуацията сега не знам, но не ме и много вълнува.
Когато вече наближи момента, в който трябваше да се ориентирам, ако не за специалност, то поне за университет, отново не взимах нещата на сериозно. Доста несериозен човек се оказах. Дори в своята несериозност, не си давах много зор да уча за кандидат студентските изпити, воден от мисълта "Я да се хващам на някоя готина работа да изкарвам пари, за какво ми е това висше". Резултатът беше на лице, не успях да влезна в университет и се хванах на работа. Само че работата не беше никак готина, още по-малко изкарвах пари от нея. Хубавото е, че си направих изводите и водеща мисъл ми стана популярното "Учи, за да не работиш", което в действителност е "Учи, за да работиш добра работа".
Как избрах университета и специалността си? В съзнанието си, за мен съществуваха три университета: СУ, УНСС и Варненския икономически. Е и Нов Български, но той приема тези, които имат пари да си плащат убийствените такси, а не тези които знаят нещо. Както се казва "който не е кандидатствал в НБУ, той не е приет" (Мое мнение, без да се обижда някой). От тези университети, които изброих, Варненския отпадна, защото Варна ми беше далечко.Софийския го възприемам като някаква отживелица, някога много престижен, сега крепящ се само на историята, която има.НБУ не ми беше нито по джоба, нито по вкуса. Така се спрях на УНСС.Едно, че родителите ми бяха изучили там, друго че повечето от приятелите ми бяха влезнали там предната година. Така отново дойде омразния период на учене за кандидат-студентски изпити. За разлика от предходната година сега бях значително по-мотивиран и отделих за учене два месеца, вместо миналогодишните две седмици. И успях! Още на първо класиране бях приет, не това, което бях писал като първо желание, но все пак приет. Нямаше и значение де, защото аз бях изброил нещата, които исках да уча, но какво щях да влзена ми бе все едно. И така вече трета година съм възпитаник на Университета за национално и световно стопанство.
Следващ постинг
Предишен постинг
на моята история.С тая разлика,че аз първия път влязох(в ХТМУ),но след първия семестър прекъснах,защото реших,че не искам с това да се занимавам(тогава учех металургия).И аз бях "млада и неориентирана" и не знаех хич какво искам.Днеска тва,утре друго...Поработих две години,ходих и по чужбина да работя(не бих повторила) и сега вече знам какво искам(е,почти).Поне сега съм сигурна,че освен с химия с друго не бих се занимавала...и пак кандидатствах,вече убедена,че искам и да завърша,и пак ме приеха,и пак в ХТМУ,но този път поне в друга специалност.
Радвам се,че намерих човек чието мислене и минало съвпада с моето.Само такива хора могат да те разберат.
Желая ти успешно завършване и по пътя към него да се убедиш в желанията си :)
цитирайРадвам се,че намерих човек чието мислене и минало съвпада с моето.Само такива хора могат да те разберат.
Желая ти успешно завършване и по пътя към него да се убедиш в желанията си :)
Благодаря ти! Успехи и на теб, хубаво е че си открила това, с което искаш да се занимаваш за напред.
цитирайвземаш решения, които да определят съдбата ти. Пожелавам ти да го правиш лесно и уверено.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 273