Иванови вълнения :: Впечатленията ми от студентската бригада в Англия VI

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.07.2009 14:11 - Впечатленията ми от студентската бригада в Англия VI

Автор: norulesforme Категория: Други

Прочетен: 2388 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 18.07.2009 13:58

Както вече споделих с вас всички работници (черноработници :) )във фермата бяхме разделени на тиймове от около петнайсетина чоевка, като начело на всеки тийм стоеше супервайзер, сиреч бригадир. Бригадирите по правило бяха англичани, но имаше и тиймове ръководени от поляци и румънци. Съпоставен с останалите бригадири, този на моя тийм беше най-човечния, ако мога така да се изразя. Само за сравнение ще кажа, че брат му, който ръководеше друг тийм беше уникално зъл. Разделяше сънародниците, за да не могат да си говорят по време на работа, непрекъснато обикаляше като пъдар и нареждаше да се работи по-бързо и по-бързо. Ако пък нарочеше някой за нещо, край! Имаше хора, който молеха да бъдат преместени при друг бригадир, защото сутрин отивайки на работа въпросния веднага ги прибираше в лагера. Защо ли? Никой не знаеше, но след това винаги измисляше някаква скалъпена история за пред шефа на фермата и работниците просто бяха безсилни. За целия си престой във фермата ми се наложи да работя два или три пъти при "лошия" бригадир. За щастие може би открих какво караше човека да бъде толкова лош с работниците и го използвах в моя полза. На него просто му беше скучно по цял ден да ходи и да заповядва, тъй като повечето от работниците не знаеха английски, а пък тези които знаеха не го показваха. Аз, обаче, воден от силното желание да си упражнявам езика, издебнах момента, в който минаваше покрай мен и го заговорих. Заговорих го, но не спирах ни най-малко да работя. Това може би му доподна и той стоеше при мен през целия ден. Какво по-хубаво от това - упражнявах си езика, а и денят ми мина значително по-бързо, тъй като имах с кого да си говоря, с което работата ми се струваше доста по-лека.

Но да се върнем на моя тийм и на бригадира, който го ръководеше. Човекът беше просто върха. По цял ден седеше някъде на сянка или пък спеше в микробуса, но най-хубавото беше, че изобщо не се занимаваше с нас. Чисто и просто нямаше и защо, тъй като работата ни беше на норма и колкото повече наберем, толкова повече ще изкараме. Затова работата в нашия тийм вървеше гладко, без нуждата от бригадирска намеса. Но това беше така на пръв поглед. В действителност се водеше борба за почти всичко - кой ще бере най-плодородните редове, кой ще набере най-много каси, не за друго, просто за да бъде "НАЙ". А ситуацията беше следната: тимът ни се състоеше от един латвиец със звучния прякор "Плешо", който българите му бяха лепнали още преди аз да се присъединя към тийма. Освен него имаше и трима поляци също "преименувани" от наша страна. Единия се казваше Куба, който в нашите среди се зовеше Кубинеца. Останалите двама бяха Червената и Синята шапка, прякори които съвсем си бяха заслужили. През целия ми период от близо три месеца, всеки ден и в слънце и в дъжд двамата работеха с такива шапки. Останалата част от тийма бяхме българи и румънци. Най-добрият берач в тийма ни беше и най-добър работник във фермата и то за последните три години. Ако аз берях около 40 каси на ден средно, той береше около 100. (100 X 8 = 800 килограма боб на ден - No comment! ) Ако трябва да наредя отборът ни по държави, то най-много береше Латвиеца (изключвам въпросния румънец, той не беше човек), след това се нареждаха Поляците, следвани от Румънците и на последно място Българите (Не е случайно последното ни място - народопсихология ).

Освен бригадира и берачите, тиймът ни се допълваше и от кантарджиите, които бяха двама румънци. Единият се казваше Джулиян и може да бъде определен като човек, който би могъл да продаде и майка си за пари. Другия се казваше Валентин, но си имаше прякор, който този път не беше наше дело ами си беше made in Romania. Валентин носеше звучния прякор Бонбонел. С две думи той може да бъде определен като много добро по душа момче, но изключително глупав!

В общи линии това беше обкръжението в което прекарвах всеки един ден от бригадата в Англия.

Случайно намерих тази снимка, на която с гордост Ви представям човекът, под чието ръководство прекарвах работните си дни на полето. :)

(В трета част от поредицата може да разберете нещо повече за Mr. Ed Jones)

Нагоре