В нашата каравана постепенно започваха да се изграждат правила и ред в ежедневието ни, които целяха да ни улеснят, а също така и да намалят до минимум безсмислените конфликти. По така неписания ред сутрин аз ставах първи в 6:20. Имах точно 10 минути за тоалетна и сутрешно освежаване преди следващия труженик да се размърда из караваната. Трябваше да си приготвя и обяда за полето, като обикновено правех два сандвича и си взимах цял шоколад за енергия, какво пък беше и евтин - около 40 стотинки.Последния от нас ставаше в 6:50, но как успяваше за 5 минути да направи това, което аз едвам успявах за 10 не ме питайте.

Точно в 7:00 всички бяхме на ярда и чакахме инструкции, кой, на къде ще тръгне и с кого. Вече официално бях част от екипа, берящ broad bean. Този вид боб не е популярен у нас. Расте на около метър високи стъбла в големи шушулки. Качих се в бусчето и потеглихме към полето. Нашата група се състоеше от един латвиец, трима поляци, останалото бяхме българи и румънци по около 6-7 човека. Шофьор на буса беше съпервайзъра ни мистър Ед Джоунс. Организацията на групата ни беше следната: Мистър Ед ни караше до полето и обратно, като през целия ден не си мърдаше пръста за нищо. Имаше двама кантарджии, които привикваха всеки от берачите да си занесе касетите, за да ги измерят. След като ги измерят, касетите се товарят на камион или трактор (зависи колко е кално полето) от шофьора, който на два, три курса ги кара във фермата. Там се разтоварват в цех, в който се сортират, пакетират и нареждат на палета. Готовите палета се товарят с мотокар на големи тирове, които ги карат директно в складовете на големите супермаркети Tesco, Sainsbury и Asda. Това са веригите, за който нашата ферма, в частност и аз, работехме.

През втория си ден като бобоберач набрах 32 каси боб. По-добре от предния ден, но все още далеч от обичайната дневна норма, която трябваше да спазвам - минимум 38 каси. Цената на една каса боб беше 1.25 паунда, а един работен час ни се плащаше по 5.52 паунда. Идеята на нормата е, че трябваше да берем толкова каси, за колкото ни се плащаше за час, а именно 4 каси на час. Мислех, че тази граница е недостижима и просто не проумявах как останалите, които беряха боб още преди аз да дойда, берат по 40- 50 каси без видимо да се напрягат. Но още на края на първата седмица успях да преборя заветните 38 каси.

Даже ще разпечатам поредицата и ще я дам на сина ми да я прочете. Той работи от 16 годишен през ваканциите, но не и при такива условия. Мисля, че такъв зор не е видял.
Няма ли да продължаваш с бригадата или това е последна серия? :)))

Радвам се, че ви е било интересно, определено има какво още да напиша, така че ще продължа историята.