Ще обърна малко внимание на условията в които изживях следващите си три месеца в Англия. Както споменах в караваната бяхме шест човека, като четрима спяхме в отделни стаички, а останалите двама на импровизираното диванче в импровизираното холче. Имахме си малка баня и тоалетна в едно, както и кухненски бокс, сега като се замисля, хубава каравана си беше. Имаше вода, ток, готвехме на газова печка, имаше и малък хладилник. Пред всяка каравана имаше маса със столове, колкото са обитателите й. Прекрасно място да разпуснеш след работния ден. Може би ще си помислите, каква ли кочина е било в такава каравана с шест момчета в нея. За щастие фермата се беше погрижила и за това. Имаше инспекция по караваните два пъти седмично, като се проверяваше за всичко - дали е чисто, дали е подредено, даже и дали е проветрено. Ако някоя каравана не беше изпълнила тези критерии, то на обедната почивка през работния ден на полето пристигаше джип, който прибираше съответните обитатели да си почистят, вместо да работят. Тук факта че бяхме шест, а не четири човека, помагаше доста, защото се редувахме да дежурим през седмица и така един човек чистеше на месец и половина. В целия лагер имаше една прахосмукачка, която в деня преди проверка неизменно гостуваше във всяка една от караваните.

  А сега ще наблегна на един факт, който си мисля, че можеше да бъде измислен по по-удачен начин - баните. Да наистина в караваните имаше душ и вода, но водата  беше ледена и не е приятно в течение на три месеца да се къпеш така. За щастие бани имаше, и то две и за момчета и за момичета. Но пък за сметка на това дори и там топлата вода беше лукс, който само първите десетина петнадесет човека можеха да си позволят. Каква беше самата баня - осем душа, от които работеха три, работещи със жетони. Един жетон пускаше вода за пет минути и нито секунда повече. В началото на седмицата всеки получаваше 7 жетона, по един за всеки ден. Да, за съжаление това ни беше недостатъка - баня веднъж на ден за 5 минути. Но и на това се свикваше.

   Първата работна седмица премина на режима работа, сън, работа. Но след като свикнахме на натоварването се усети нуждата поне от телевизор. За щастие имахме късмет и този наш късмет се казваше carboot. Carboot е типичен английски неделен пазар. На една огромна поляна (на около 20-ина минути пеш от фермата) пристигат коли от близките градове и села, и всеки продава ненужните си лични вещи на цени каквито се спазари с купувача. Сами се сещате, че това си беше направо златна мина за нас. Още на първият carboot си спазарихме огромен телевизор за 12 паунда, което по тогавашния курс си беше около 30 лв. Оказа се, че с най-обикновена антена се хващаха пет програми, така че след този ден, атмосферата в нашта каравана значително се разнообрази.