Постинг
20.04.2009 11:23 -
Впечатленията ми от студентската бригада в Англия I част
Автор: norulesforme
Категория: Други
Прочетен: 2710 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2009 14:16
Прочетен: 2710 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.07.2009 14:16
Миналото лято и аз, както много свои колеги, реших да си пробвам късмета на гурбет. Избрах да работя в Англия, а причините за този мой избор бяха много. Най-съществената беше, че щях да бъда много по-близо до България, отколкото ако бях заминал за Щатите, а това беше и допълнително спокойствие за родителите ми. С езика щях да се оправя, тъй като в училище го изучавах от както се помня. Знаех и каква ще бъде работата ми - земеделие, по-точно, работа във ферма за боб.
Пристигнахме във фермата, първата ми мисъл беше "Я какъв къмпинг". Три редици с по девет каравани и пътечки между тях, отвсякъде заобиколени с полета, насадени с най-различни култури. И ако си представя, че полетата са море, то наистина все едно съм попаднал в някакъв къмпинг. Настаниха ни в една от караваните, която трябваше да деля с още петима мой приятели, и след като разопаковахме отидохме да се запознаем с останалите обитатели на лагера.
Фермата беше сравнително малка, от типа "семейна". От години се е предавала от поколение на поколение, като в мометна се управляваше от двама братя и техните семейства. Имаше доста строги правила за живот, като например: точно сборно място, от което всяка сутрин отделните групички работници тръгваха към работните си полета, точно определена пътека, по която се минаваше и неспазването и се наказваше с принудителен почивен ден, въпреки, че фермата е откъсната от всякакви населени места, имаше забрана за нарушаване на нощната тишина след 22 часа. С две думи дори на такова изолирано място съществуваше строг ред и дисциплина.
Не липсваха и забавления, фермата разполагаше с маса за тенис, три билярдни маси и игрище за футбол (В Англия футбола наистина е религия). Още на следващия ден се оказа, че има проблем с новопристигналата групичка, сиреч ние, и че няма да може да започнем работа през следващите 6-7 дена, защото работните разрешителни не били готови и фермера не искал да рискува, като ни пусне да работим без разрешителните. От друга страна ни позволи да работим шест часа за тези 6-7 дни, които ще са ни достатъчни, за да си платим наема за караваните.
Може да си представите как минаха тези неработни дни, по цял ден тенис, билярд и привечер футбол. Наистина след няколко дни всичко с разрешителните беше наред и един прекрасен понеделник и ние, заедно с останалите от фермата, закрачихме бодро по онази пътечка, водеща до сборния пункт, от където щяхме да започнем първият си работен ден в Англия.
Пристигнахме във фермата, първата ми мисъл беше "Я какъв къмпинг". Три редици с по девет каравани и пътечки между тях, отвсякъде заобиколени с полета, насадени с най-различни култури. И ако си представя, че полетата са море, то наистина все едно съм попаднал в някакъв къмпинг. Настаниха ни в една от караваните, която трябваше да деля с още петима мой приятели, и след като разопаковахме отидохме да се запознаем с останалите обитатели на лагера.
Фермата беше сравнително малка, от типа "семейна". От години се е предавала от поколение на поколение, като в мометна се управляваше от двама братя и техните семейства. Имаше доста строги правила за живот, като например: точно сборно място, от което всяка сутрин отделните групички работници тръгваха към работните си полета, точно определена пътека, по която се минаваше и неспазването и се наказваше с принудителен почивен ден, въпреки, че фермата е откъсната от всякакви населени места, имаше забрана за нарушаване на нощната тишина след 22 часа. С две думи дори на такова изолирано място съществуваше строг ред и дисциплина.
Не липсваха и забавления, фермата разполагаше с маса за тенис, три билярдни маси и игрище за футбол (В Англия футбола наистина е религия). Още на следващия ден се оказа, че има проблем с новопристигналата групичка, сиреч ние, и че няма да може да започнем работа през следващите 6-7 дена, защото работните разрешителни не били готови и фермера не искал да рискува, като ни пусне да работим без разрешителните. От друга страна ни позволи да работим шест часа за тези 6-7 дни, които ще са ни достатъчни, за да си платим наема за караваните.
Може да си представите как минаха тези неработни дни, по цял ден тенис, билярд и привечер футбол. Наистина след няколко дни всичко с разрешителните беше наред и един прекрасен понеделник и ние, заедно с останалите от фермата, закрачихме бодро по онази пътечка, водеща до сборния пункт, от където щяхме да започнем първият си работен ден в Англия.
Впечатленията ми от студентската бригада...
Впечатленията ми от студентската бригада...
Казвал ли съм ти, че понамирисваш?
Впечатленията ми от студентската бригада...
Казвал ли съм ти, че понамирисваш?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 273
